Истинският войн
Някога един приятел ми каза „Истинският войн никога не отстъпва от предизвикателство”.
Не знам колко е истина, тъй като никога не съм била истински войн. Тогава аз му отговорих „Умният войн се прибира ...

Всички знаем онези моменти, в които сякаш живота ти за миг се преобръща в съвсем различна посока.  Един кратък миг, който променя хилядите след него.  Това не беше един от тях, нейният живот беше преобръщан десетки пъти и въпреки всичко,...

Пламъците му бяха горещи като жаркото лятно слънце, озаряващо небето този ден, но въпреки всичко не я изгаряха. Можеше да почувства топлината им, как я разтапяха отвътре, как бавно се впиваха в нея, променяха я и я обновяваха.
Тя изгар...

Чудеше се какво ли е това непознато, ново чувство, което започваше да се заражда у нея. Беше нещо близо до привързаност и чувство за приятелство и принадлежност. Сякаш най-сетне си намерил мястото си в този свят и то е точно до някое опр...

Имаше смътната идея, че е била тук преди.
Огледа се наоколо. Слънчевите лъчи къпеха светлия небосклон и озаряваха всичко наоколо с искрящо щастие. Зелените безгранични гори се простираха до където взорът можеше да стигне и отвъд това. ...

Почувства се празна отвътре. Безчувствеността я беше превзела както бурите връхлитаха и превземаха нищожните кораби в морето. Безжизнените вълни я блъскаха в океана на забравата на все по-дълбоко и по-дълбоко. Нямаше нищо. Празнотата беш...

Червено... червено... червено със синьо. Преобръщаше лабораторията с главата надолу но нямаше следа от такава стъкленица.
Лабораторията беше каменна и студена, както повечето. Добре осветена от факли и скрита от пряката слънчева светлин...

За миг се почувства като в капан. Не й харесваше когато някой диктуваше правилата според собствените си цели. Беше време тя да започне да ги променя. Не обичаше да се чувства притисната, липсата на свобода можеше да превърне света е неве...

Нямаше какво да чака. Веднага след като стигнаха тъмниците двамата стражи вече лежаха в несвяст на пода.
От толкова близо можеше да го усети.
Помогна на Зак да се опре в стената и го остави да я чака докато се върне с Дилън.

Скочи в страни от пътя на стрелата и се претърколи на земята. Знаеше, че след първата ще дойдат още много. Алезел стоеше в ножницата си нетърпелив да излезе. Не мислеше, че има нужда да го използва, нападателите бяха обикновени хора. Тря...

Понякога просто обичам да си седя и да слушам вятъра. В моменти като този историите просто сами идват при мен. Махват ми за здравей, и преди да мога да им махна за довиждане, са отлетели.
Тази ме поздрави за добро утро, изрита ме вън от ...

В съня й отново се прокрадна същата сянка. Отново беше там. Непознат,  поне до колкото можеше да определи в просъница. Висок и тъмен, той изглежда странно влияние над нея. При всяка тяхна среща предизвикваше в нея две напълно противополо...

Време до битката: 4 часа и 30 минути.
Всичко беше като в мъгла. Положението можеше да се опише с една единствена дума - опиянение.
Тази мъгла не беше като всички останали. Тя умееше да прониква в главата ти и да замъглява мислите ти, за да...

Усмихни се! Толкова хубав ден предстои!
Някой някъде те чака. Някой накъде мисли за теб. Някой важен за теб, накъде в този момент има нужда от твоята усмивка :)
Светът е толкова голям и все пак е толкова малък. Стани и посрещни новия ден, ...

Това беше една стара история. От онези, които преди много време си забравил в килера без да искаш. А когато влезеш да търсиш нещо съвсем различно, попадаш на нея изневиделица. А след себе си тя носи лавина от падащи кашони, обикновено, п...