-         Време е да се събудиш!

Муунсонг отвори очи. Лежеше сама в една от стаите за гости на замъка. Мразеше да я будят! Дори съществата да бяха вътре в сънищата й! Сънуваше вече този дракон от много време. Той все й казваше правилното нещо, което трябва да направи. Първият път й беше казал: „ Изключи ютията преди да излезеш”. Тогава не му отдаде особено голямо значение, и след като се разсъни достатъчно за да излезе, след 10 минути когато се върна за ключовете си, намери прогорена дупка в любимото перде на майка й. От тогава слуша много внимателно какво я съветва дракона.

Сега не виждаше причина да се буди. Беше си легнала преди няколко часа, след като вълците бяха доволни с измисления план.. който тя нямаше да използва така или иначе. Поредната загуба на ценно време за сън. Обърна се на другата страна с намерението да заспи отново и потъна в сладки спомени за дома, който сега беше на невъобразимо голямо разстояние от нея, замъка и въобще от целия тукашен свят. Съня започна отново да се прокрадва около нея.

Тогава се чу дворцовата камбана - сигурния сигнали за неприятности. Последва я пронизителен трясък и разтрисане на земята. Знаех си! Помисли си тя. Защо поне веднъж не ме оставят да се наспя и тогава да започват с масовата разруха?! Извъртя очи почти с досада и излетя от стаята по най-бързия начин, още облечена в пижамата си на сини и червени мечета, подарена от леля Милдред за предната Коледа.

Поне сега щеше да има на кой да си го изкара, при това съвсем оправдано, за това, че последните дни не беше спала по-дълго от няколко кратки часа.

Естествено по коридора към нея вече се бе запътил нейния верен придружител, още от деня в който пристигна – един млад и доста забавен, ако трябваше да бъде честна, вълк.

Каквото и да ставаше, този път, след като се отървеше от поредната неприятност, със сигурност ще се върне да се наспи! Определено! Този път щеше!